Съвсем нова политическа коалиция - “Продължаваме промяната”, с два мандатоносителя се роди изненадващо по-малко от два месеца преди третите парламентарни избори в една година. Вие, г-н Василев, цял живот наблюдавате в “Панорама” политическите събития и на практика сте свидетел и на други партийни раждания - идването на царя и НДСВ. Как ще коментирате появата на тази нова коалиция и какви прогнози може да направите за нея?   
- Благодаря за този въпрос. Той ми дава възможността да кажа, че не коментирам своите събеседници и техните политически действия. “Панорама” е терен, на който всеки трябва да получи еднакво отношение - критично, въпросително и уважително едновременно. Знам колко немодерен е този подход. Не носи психологически комфорт, нито “лайкове”. Не осигурява и предимствата на онова лукаво подмазване пред настоящи или бъдещи победители, често маскирано като смелост Нашият екип вярва в журналистиката на равната дистанция от всички въпреки неудобствата.

Професор Корач, какви бяха мерките при пандемията в Сърбия?   
Подходът на властите не беше последователен. В началото имаше пресконференция с президента на Сърбия Александър Вучич и медицинския щаб. За жалост говори главно един лекар с най-меко казано, странни мнения. Подиграваше се. Това бил най-маловажният вирус в световната история. Жените имали естествена защита, да ходят в Милано на пазар – сега никой не купува, намаленията са огромни. Абе, смях!
А след няколко дни дойдоха тежките резултати и Вучич въведе много драстични мерки. Полицейски час! Никой да не излиза от 5 следобед до май 6 сутринта. За над 65-годишните в градовете и над 70-годишните по селата бе напълно забранено да излизат от къщи. Така че възрастните бяха поставени в нещо като домашен затвор.
Така че първо се майтапиха, а после въведоха такива драстични забрани, че възмутиха повечето сръбски граждани. Защото в пандемия очакваш от властите последователност. Във всяка страна гражданите се обръщат към властта, към лекарите или към министъра на здравеопазването или учените и чакат съвети. Тук нямаше координация. А имаше първо подигравки, след това твърде драстични забрани.

Г-н Шмит, какъв е проблемът на нас, днешните хора, с вярата?

Той превзе сумото и се прочу като Кото-ошу.  Сега японците му викат Наруто-Ояката. Едното е треньорското, а другото – учителското му име. С него и с треньора му разговарях и през 2004 г., в неговата школа по сумо Садогатаке-бея, близо до Токио. Днес Калоян Махлянов стана първият чужденец, създал собствена школа по сумо в Япония.

Как фактът, че носите българско име се отрази на живота Ви?
БОрис? На български как се произнася?

Ерик Уайнър е американски писател и журналист. От 1989 до 1991 е репортер в „Ню Йорк Таймс“. След това работи за Националното обществено радио (National Public Radio) – в Ню Йорк, Вашингтон, Маями, Ню Делхи, Йерусалим; отразява събития, войни и конфликти. Получава световна известност с трите си бестселъра „География на блаженството“, „География на гения“ и „Човек търси Бог“. Лауреат на многобройни награди.

Израел Хоровиц е един от най-известните драматурзи в Америка и света. Написал е над 70 пиеси и много филмови сценарии. Държи рекорда за най-дълго играна пиеса на Бродуей: „Опашката“ (The Line) не слиза 39 години от афиша. Ал Пачино играе в написания от него филм „Автора! Автора!“. По сценарий на Хоровиц режисьорът Ищван Сабо прави филма „Съншайн“ за историята на едно еврейско семейство с централноевропейски корени.

Проф. Тимъти Гартън Аш, британският историк от Оксфорд, автор на книги и статии, коментатор. Бил е редактор в „Спектейтър“ и „Индепендънт“. Един от най-големите западни експерти по Централна и Източна Европа, живял в Източен Берлин преди падането на Берлинската стена. В София той изнесе една от мемориалните лекции „Джу“. Темата: „Наивни ли бяхме през 1989?“

Йонас Люшер, швейцарски писател. „Пролетта на варварите“, дебютният му роман, разтърси читателите през 2013. Криза заварва английски юпита на сватба в Тунис. И става страшно: кредитните карти изчезват, заедно с всички задръжки. Богаташчетата се превръщат във варвари, преди да открият себе си.
Арабската пролет го сварила насред писането и веднага влязла в книгата. А Брекзит го стреснал. Сякаш дошъл направо от неговия роман.
Героят в “Пролетта на варварите” също е швейцарец. За разлика от писателя, той наблюдава, без да се замесва, по швейцарски.

Роберт Менасе е писател, литературовед, общественик. Баща му бил спасен от британците заедно с други еврейски деца през 38-ма. След войната се върнал във Виена, станал прочут футболист и баща на Роберт – един от най-големите австрийски писатели.
Менасе решил да разбере как работи ЕС. Четири години събирал информация в Брюксел. И написал романа “Столицата”. Там герои са брюкселските бюрократи от европейските институции. Романът получи редица престижни литературни награди. Успоредно с него, Менасе написа есето „Залезът на Европа“.

Знаете ли, че все още сте много популярен в България?
Понякога ми казват това. Последно бях в България преди повече от 10 години. Издигнах се в очите на дъщеря ми, тя бе на 10. Беше изумена, че хората ме разпознават на улицата след 40 години. Срещам се с български журналисти, колеги артисти - и те ми казват, че филмът „Осъдени души“ все още е легенда в България. Така че ползвам не мои, а общи постижения, постиженията на българското кино. Това винаги много радва актьора.

А и никога друг път не сте играли влюбен йезуит …
Тъкмо това допринесе за популярността ми. Няма нищо по-интересно от влюбен свещеник.

Всъщност човекът, който се вълнува, съм аз. Благодаря на журито. Но специалния човек, на когото искам да благодаря, е Иван Гарелов. За него искам да кажа няколко думи.
Навремето той не просто помогна на мен. Макар че и това не е малко: за съжаление днес в българската журналистика все по-малко колеги помагат на други колеги. Но важното е какво Иван Гарелов направи за българската журналистика.