\
  • БОЙКО ВАСИЛЕВ:

    ГЛЕДНА ТОЧКА ЛИ Е ИСТИНАТА?

    Върху нас тежи огромната отговорност каква България създаваме

    Бойко Василев спечели голямата награда за журналистика

    Всъщност човекът, който се вълнува, съм аз. Благодаря на журито. Но специалния човек, на когото искам да благодаря, е Иван Гарелов. За него искам да кажа няколко думи. 

    Навремето той не просто помогна на мен. Макар че и това не е малко: за съжаление днес в българската журналистика все по-малко колеги помагат на други колеги. Но важното е какво Иван Гарелов направи за българската журналистика.

    Той преведе не просто „Панорама“, а българската телевизия през най-трудните години на Прехода – първите 10. Тогава Телевизията беше една и правилата се ковяха на живо. Често ние, които сме живели това време, сме неблагодарни. Но историците ще кажат, че разликата между Югославия и България е била тъкмо българската телевизия. А правилата тогава /аз съм свидетел/ изкова Иван. Лично, без големи думи, с примера и стила си.

    И днес живеем в подобно време. Дали обаче ще намерим журналисти, които да изковат новите правила? Защото нов преход започва. И в него по-важните въпроси ние, българските журналисти, трябва да зададем на самите себе си.

    Аз си задавам три големи въпроса.

    Първият е свързан със самата същност на журналистика. Защото журналистиката има една задача - да търси истината. И ние, уважаеми колеги, трябва да правим това. Колкото и да си знаем, че крайната истина никога не може да бъде достигната. И сега въпросът е: когато събираме различни гледни точки -  това истината ли е? Най-малкото общо кратно между три лъжи - истината ли е? Гледна точка ли е истината? Когато събереш четири, пет, шест, осем пропаганди и ги разпънеш ей така на масата, като ветрило от карти, това истината ли е? Ето първия въпрос.

    Втори въпрос: да погледнем какво правим ние на хората. Защото докато си говорим, че трябва да има закони за защита на журналистите, хората вече мислят за закони за защита от нас. Да се защитят от това, което някои от нас им правят. Защото, да - истината е трудна за постигане. Но лъжата се разпознава веднага. Тя е там, където фактът не е верен; ти знаеш, че не е верен – и заставаш зад него. Някои от нас съзнателно избират да живеят с лъжата, а това е грях. Ето това е вторият въпрос. И с него трябва да се обърнем с лице към хората. Защото, Георги Лозанов е прав: свободата на словото не принадлежи на нас ексклузивно, а на тях, на хората.

    Стигнахме до третия въпрос, който аз лично си задавам. Ние сме една от малкото професии, която е от българи за българи. Нашата професия работи с нашия, български език. Затова не е конвертируема в никоя точка на света. И върху нас тежи огромната отговорност каква България създаваме. Какъв език говорим. Какви ценности проповядваме. И в крайна сметка не се ли изкушаваме с много проповядване и с ролята на ментори? Или гледаме да стигнем до истината?

    Аз вярвам – научил съм го от Иван - че журналистическата ни позиция се защитава не със силните думи, които и аз изговорих сега, а с нашата всекидневна работа. В нея всички думи ще придобият истинска плът.

    И най-вече, с нашия избор да не живеем с лъжата.



    Бойко Василев спечели голямата награда за тв журналистика  Св. Влас 2018

     

    *Слово на Бойко Василев при връчването на Голямата награда за телевизионна журналистика „Св. Влас“2018



    Публикувано на 04 юни 2018