\
  • Борис Джонсън и българското му име



    Как фактът, че носите българско име се отрази на живота Ви?
    БОрис? На български как се произнася?

    БорИс.
    БорИс! БорИс! Това промени живота ми: името БорИс. Първото от двете ми собствени имена всъщност е Александър! А второто е БорИс! Родителите ми били студенти, когато майка ми била бременна с мен. Запознали се с много богат човек. Той предложил да плати самолетния й билет от Мексико Сити до Ню Йорк. Казвал се БорИс. И тя обещала да кръсти детето си на него. БорИс. В негова чест. Та затова ме кръстили БорИс. И се гордея много! 

    Но той е бил руснак.
    Бил е литовец, май… Не! Руснак е бил.

    Но първият Борис, влязъл в историята, е българин…
    Несъмнено, да. Вие сте имали царе. България е била империя! Разбира се. Цар БОрис е историческа личност.

    Да. Той покръства България.
    И мисля, че означава нещо свързано със сила, бруталност…

    Има различни теории. Според една, означава вид леопард!
    Какво???

    Пантера! Леопард.
    Ама такъв малък, като оцелот?

    Не, по-голям! Но, встрани от империята, как един Борис от Лондон се сработва с един Борисов от София?
    Срещал съм се с Вашия премиер, разбира се. В Триест се видяхме. И доста добре си поговорихме. Той имаше среща с Тереза Мей в Лондон наскоро. Тереза сподели, че била много приятна. Отношенията между Обединеното кралство и България стават от силни по-силни. Нашият износ за страната Ви расте непрекъснато. При финансовите услуги също продаваме много. И много туристи! Много повече отпреди, 300 хиляди годишно, мисля. Мнозина са – и все повече - са британците, които с голямо желание се местят да живеят тук. Стараят се да станат част от Вашето общество, доколкото могат. За нас е голям късмет, че у нас живеят много прекрасни българи – особено българските студенти, които учат в Лондон и университетите на Обединеното кралство. Май ние сме най-предпочитаната дестинация за българските студенти. Така мисля.. 

    Възможно е.
    По всяка вероятност. Е, никой няма да оспорва тази статистика сега! Ако е така – а силно се надявам да е – трябва да го задържим и развием.

    НАТО беше първият съюз в историята, в който България и Обединеното кралство бяха заедно. Виждате ли някакъв геополитически британски интерес към България?
    Изцяло! Видяхме как се промени архитектурата на сигурността на нашия континент. За по-добро! Жизненоважно за нас е Обединеното кралство да продължи да демонстрира безусловен ангажимент към сигурността на нашите континентални европейски приятели. Имаме два военни кораба, нали, Саймън? “Ентърпрайз“ и „Дънкан“ ще пристигнат на едно от българските пристанища. Във Варна, мисля. Така демонстрираме ангажимент във военната област… Искаме да покажем, че може и да излизаме от формалните структури на Европейския съюз, но това далеч не означава, че напускаме или намаляваме ангажимента си към Европа. Тъкмо обратното! Искаме да укрепим НАТО. И разбира се – искаме да работим с България. Силен Европейски съюз – и силно Обединено кралство, които да работят заедно. 

    Не е ли ирония фактът, че България на практика бе вкарана в Европейския съюз от Обединеното кралство?
    Ох, знам…

    А сега ние председателстваме Вашето напускане! 
    Убеден съм, че Вие се справяте много по-добре от нас. Сигурен съм, че българското председателство върви блестящо. Знам го! Голям фен съм на моята колега Екатерина Захариева. Тя работи чудесно.

    Но вижте иронията! Каква поука ще извлече един утвърден историк и журналист от нея?
    Различен процес, различни демокрации. Ние искаме стабилни отношения между силен Европейски съюз и силно Обединено Кралство, обвързани с мощен договор за свободна търговия. И всякакви други партньорства: в отбраната, общата външна политика, сигурност, правосъдие и вътрешни работи, антитероризма, кибервойните. Всичко това можем да вършим заедно. Заедно да следим какво са намислили приятелите на Изток. Нямаме никаква причина да не го правим и да не успеем в плана си.

    План, казвате. Българското председателство ще бъде ключово за някои от процесите по Брекзит. Има ли британската страна ясен план?
    Да!

    Ама такъв, че Европейският съюз да го приеме!
    Да! Вижте двете речи на г-жа министър-председателя. В „Ланкастър Хаус“ и във Флоренция. Те станаха нещо като заветите на Мойсей или Хамурапи! На камък са издълбани. Те очертават посоката в бъдеще – както споменах. Мощно партньорство за свободна търговия. Да купуваме повече от България. И, разбира се, да продаваме. Но също да изградим необходимите структури за сътрудничество на междуправителствено равнище. За да живеят народите в безопасност, да защитаваме Европа и заедно да решаваме общите проблеми.

    Като един от основните поддръжници на Брекзит, доволен ли сте от резултата? 
    Интересното е, че британският народ е все така решен да излезе. Въпреки всички врачувания за мъка, продължаваме да постигаме успехи.  Казваха, че с решението за Брекзит ще загубим половин милион работни места. А фактите сочат, че разкрихме около осемстотин хиляди нови. Нещо от този порядък. Икономиката ни е все така стабилна; доволни сме. Но трябва нещата да се случват по положителен начин. Ето вчера изнасях реч.

    Да, слушах я.
    В нея се опитах да разясня психологията на Брекзит.

    Обърнахте се към онези, които са за оставане…
    Е, поне опитах. Май съм успял донякъде да стигна до някои хора… Казах, че Брекзит не е ксенофобски акт. Гордеем се, че в Обединеното кралство имаме 70 000 българи. 71 000. Чудесно е за културата ни. Когато бях кмет на Лондон, той беше най-динамичният, най-интересният и най-многообразен град на Земята. По улиците се говореха 300 различни езици. Не сме анти-когото и да било. Става въпрос за демокрация в действие. Историята на нашите суверенни парламентарни институции и независима правна система е много, много дълга. Така искаме и да остане. Така гласува британският народ. И след като е гласувал така, сега ние трябва да намерим решението. То трябва да съхрани най-доброто от сегашните ни отношения с ЕС. В Брюксел казват „Не може и вълкът сит, и агнето – цяло! /“Не можеш хем да имаш торта, хем да си я изял“/ Избирайте!” А пък аз мисля, че можем да намерим решение; добро при това.

    Вие много сте писали за славата.
    За славата на Чърчил!  

    И за него. Но струва ми се, че сте експерт по славата. Дали обаче живеем в свят, в който слава се печели само с провокация и скандал?
    Не! Според мен е тъкмо обратното! Най-велика слава печелят хора- новатори, които създават идеи и разширяват науката. Кому се възхищават хората? Знаете ли на кого се възхищавам аз?

    На Чърчил.
    Освен на Чърчил. Вижте този човек, Илън Мъск. Вижте го! Прати си колата в космоса! Преди пращаха в космоса хора. А той прати колата си! Ето това е въображение, чупене на клишета! То аз не мога даже да си позволя да си купя един от неговите електромобили… Обаче идеята му е фантастична. Та мисля че днес младежите се възхищават на хората, които намират блестящи решения на световните проблеми. Било то лечение за болест, или нова екологична технология, електромобили, каквото щете. Не трябва… как го казахте?

    Провокация и скандал.
    Провокация и скандал – не!

    Но помага.
    Ами не мисля... Славата… Интересното е, че славата е езическа идея. Присъща на Римската империя. Къде сме сега? Във Вашата столица, античният град Сердика. Вие ми казахте, че император Константин я харесвал. Той решава християнството да стане официална религия на Римската империя; едно от най-важните решения в историята. С това ценностната система на човечеството се променя. Славата става по-маловажна. За разлика от римляните, триумфът на отделната личност се обезценява. По-важно става какво ти можеш да допринесеш за околните. Това е християнското учение. Е, днес има ново пуританско течение: стремежът към лична слава се смята даже за срамен. Хората се възхищават на онзи, който прави добро на другите. Без да е набожен или нравоучителен.  Ама така е! Има си и добра, и лоша страна в това. Има връщане назад към политическата коректност, повече, отколкото през викторианската епоха. „Не бива да казваш това или онова“.

    За първи път чувам, че харесвате политическата коректност.
    Не. Не я харесвам. Но добрата страна е, че на света днес се гледа с известна сериозност. 

    Във Вашата книга за Чърчил Вие твърдите, че една личност може да промени историята. Какво искате да промените в историята Вие?  
    Аз ли? Много бях горд със следното. Когато бях депутат, имаше план да се забранят със закон разговорите по мобилен телефон, докато караш велосипед. Аз предотвратих това! Твърдо се наложих. Засега.

    И това промени историята?
    Ама можеше да стане иначе! Все още е законно да използваш мобилния си телефон, докато караш колело.   

     

    16.02.2018