\
  • Роберт Менасе: Старата Европа залезе



    Роберт Менасе е писател, литературовед, общественик. Баща му бил спасен от британците заедно с други еврейски деца през 38-ма. След войната се върнал във Виена, станал прочут футболист и баща на Роберт – един от най-големите австрийски писатели. 
    Менасе решил да разбере как работи ЕС. Четири години събирал информация в Брюксел. И написал романа “Столицата”. Там герои са брюкселските бюрократи от европейските институции. Романът получи редица престижни литературни награди. Успоредно с него, Менасе написа есето „Залезът на Европа“.

    Господин Менасе, ще залезе ли Европа?
    При всички случаи – под една или друга форма.

    Наистина ли? Мислех, че сте оптимист.
    Възможностите са две. Или Европейският съюз ще се провали заради егоизма на националните държави. Тогава Европа, каквато я познаваме, ще залезе. Или пък ще залезе Европа на националните държави, а те ще се влеят в един наистина съвместен мирен обединен европейски проект. Едно от двете е неминуемо.

    Точно преди сто години Освалд Шпенглер написа „Залезът на Запада“. Да, оттогава имаше залези, но имаше и изгреви.  
    Действително старата Европа залезе. Втората Тридесетгодишна война от 1914 до 45-та унищожи европейската цивилизация. Съществувалата дотогава цивилизована Европа бе унищожена. Културата, наследството от Просвещението, бе унищожено. Европа бе превърната в руини. Цял континент, потънал в праха на разрушенията и милионите жертви. След това се появи мирният проект „Европа“ – отначало в Западна Европа, а след 1989 г.  и в Източна и Централна Европа /като разделението беше също последствие от войната./ След войната Европа се появи коренно различна. За първи път си взе поука от историята. Не си зададе въпроси от рода на „Какво ни трябва да си върнем благоденствието?“ или „Какви са интересите на икономиката?“ или пък „Какви са политическите идеологии?“ Реши да не търси отговор на такива въпроси. А се запита само и единствено: „Как можем да постигнем отново мир, свобода и благосъстояние?“ И реши, че това може да стане, ако се преодолее национализмът. Защото той бе докарал континента до пепел и разруха.

    Затова ли твърдите, че Европейският съюз се роди от концлагера Аушвиц?
    Аушвиц е най-радикалният пример докъде могат да доведат национализмът и расизмът. Нациите не се определят единствено с това, че имат много общо помежду си – един и същ език, едно и също вероизповедание, една и съща култура, и тъй нататък. Нациите се определят и с това, че „ние“ сме една общност, към която не се числят други хора. А именно враговете, противниците, другите, чужденците, непознатите, от други религии, с друга култура. Нациите се определят винаги на принципа „екс-негативо“. И най-радикалното последствие на подобно мислене в такива категории, най-радикалното последствие е Аушвиц. Най-ужасното проявление на идеята за унищожение на другите.

    По Вашата логика, отиде ли си последното поколение, което помни Аушвиц, Европейският съюз е в опасност. 
    Такава опасност има. Когато последните преживели и помнещи си отидат, миналото ще потъне в митологията, както Троянската война. Никой вече не знае дали наистина е имало такава война. Някой нещо разкопал, намерил нещо, но е мит. Нали?

    Е да.
    Това е опасността.  Но политиците, които носят отговорност за Европа, вече са забравили какво са имали предвид основателите на ЕС. За България не знам, но я питайте австрийския канцлер: „Коя е европейската идея?“ „Каква е била идеята на поколението основатели на ЕС?“Няма да може да Ви каже. 

    Може пък и да го е учил в училище.
    Нямам впечатление да го знае, както и господин Орбан.  Нямам впечатление господин Качински да го знае. Нито господин Салвини. Цяло поколение  политици вече изобщо не знае за какво става дума.

    Измислило ли е обаче човечеството по-добра организация на обществото освен нациите? Имаме ли въобще алтернатива на нациите?
    Много просто е. Трябва да се имат предвид  две неща. Ако нациите бяха онтологична, основна потребност на хората; ако хората имаха нужда от нации, защото не знаят как другояче да се организират политически като общество; ако не знаеха как другояче да определят идентичността си, тогава трябваше да има нации още през неолита! А през неолита се създава наистина всичко, което дефинира хората онтологично. Е, известно е обаче, че през неолита нации не е имало. В исторически аспект те съществуват от няма и секунда време, от средата на 19 век. „Градежът на нациите“ започва едва  в средата на 19 век. В някои случаи даже по-късно. Това първо.
    Второ, самите нации показаха докъде води тяхното съществуване – до войни и опустошения. Нациите са създадени по пътя на войната, само и единствено да продължат по пътя на войната и след това. За българската история не съм ориентиран. Но да вземем испанската нация. Как е създадена тя? Със сила. Окупират се провинции – заграбва се Каталония, Страната на баските, Галиция, Андалусия – и се казва: „Така, отсега нататък всички вече ще сме една нация! Всички ще сме испанци!“ „Ама как така испанци бе? Аз съм си каталонец! Не съм испанец!“ И се появяват историите с враговете. „Не сте нито маври, нито евреи“. „Ами не сме!“ И маврите са изхвърлени, евреите –избити.  
    А знаете ли кой през 1850 година е дал най-добрата дефиниция за френската нация? През 1850-та??? Виктор Юго. В есето си „На Европа“ през 1850 той пише „Ето как се изгради френската нация. Много провинции създадоха свой общ пазар, общо законодателство и обща валута.“ И с това историята не свършва. Това е пример, който след това ще бъде последван век по-късно в цяла Европа  – общ пазар, обща валута, общи закони. Едно братство. През 1850-51 година Виктор Юго е бил хулен толкова много за тези думи, че му се налага да живее в изгнание в Брюксел. Странно, нали?

    Изглежда все едно браните Австро-Унгария преди неизбежния й разпад. А тя май приличаше на Европейския съюз.
    Да, има база за сравнение – общ пазар, общо държавно управление, обща валута и законодателство.

    И без воля за съществуване.
    Но без идеята за нация.

    Да, и без воля за съществуване.
    Да, добре, така е. И защо залезе Австро-Унгария?

    Защо?
    Ами защото не можеше да функционира! Австро-Унгария се срина заради националистите.

    Но те са били мнозинството!
    Е да. И я удавят във войни, терор, авторитарни системи. А свободата, благосъстоянието, законът се възстановяват едва с ЕС. Странно, нали?

    Странното е, че заставаме срещу мнозинството. Ако народът и елитите са на различно мнение, кой е виновен? 
    Не бих правил чак толкова голяма разлика. Едни елити са искали „заедност“. Но има и националистически политически елити! Да! Спомнете си гражданската война в Югославия. Господин Туджман е елитът. Нали така?

    Да.
    Но този човек държи такива речи, че народът тръгва на война с песен на уста. А после майките погребват труповете на синовете и мъжете си. Именно това е престъпната енергия на национализма. И друго ще Ви кажа. Какво е писал Жан Моне в автобиографията си, защото го е осъзнал. Той, наред с Робер Шуман, е един от създателите  на европейския проект.

    Да, това е известно.
    Та, Жан Моне пише: „Какво разруши континента?“ Неговото поколение било наясно, защото го е преживяло. „Националистите! Ако искаме да омиротворим континента, трябва да преодолеем национализма. Да постъпим по различен начин от поколенията преди нас. Мирни договори работа не вършат, защото и преди нациите са сключвали мирни договори, а въпреки тях продължава да има войни. Съюзите между нациите не помагат, защото въпреки тях продължава да има войни. А как да се справим? Като създадем наднационални институции.“ Това е началото. Идеята била държавите доброволно да се откажат от част от своя суверенитет в името на една общностна политика. Така нациите да станат по-слаби, и след 50-70 години естествено да отмрат. Това била гениалната идея на Жан Моне.

    Мислех, че ще цитирате друго изказване, приписвано на Моне: да правим Европа тайничко, за да не се усети народът...
    Няма доказателства за подобно изказване….

    Да , знам.
    Това е малко като с „Протокола на сионските мъдреци“. Някой измисля нещо, цитира се. И някакви идиоти вярват, че е така. Само че подобно нещо никога не е съществувало. 

    Да, но Вие се борите усилено с дефицитите на демокрация в Европейския съюз. Въпросът е може ли да се гради Европейски съюз без  голямото мнозинство на  европейците?
    Има много възможности. Нека говорим за държави, за които съм по-наясно отколкото за България. Не вярвам, че решаващото мнозинство от австрийците са искали демокрация  или демократична република. Основали са такава по неволя през 1918 г., след разпада на Австро-унгарската монархия. Останали без нищо; всеки си взел територии. Останалите невзети представляват  Австрия. И какво правим сега? Да направим република! Никой не го е желал! Искали са да  влязат в недемократичната, авторитарна, фашистка и националистическа Германия. Това трябва да се помни. Победени са във войната. А победителите налагат демокрацията: ще има мир, ама си направите парламент и прочее. Никой не е искал подобно нещо. А сега се правят, че националната демокрация, видите ли, е единственото нещо, което хората са искали.
    Замислете се за Германия. За националните ценности и създаването на германската нация през 1871 г. Сериозно ли смятате, че мнозинството е искало подобно нещо? Не! Страх ги е било от оръжията! Кръв, пот и сълзи… Не са искали подобно нещо! После, веднага война! Нация се изправя срещу нация! Германия срещу Франция. Немско-френската война. Едва създадена, нацията е хвърлена във война. Направо лудост! Наистина ли са искали това хората? И демокрацията не са искали. С пушка на рамо и песен на уста са изпратени на война.
    Така че тук въпросът не е какво искат хората. Това е напълно погрешно разбиране на демокрацията. Въпросът не е какво искат хората. Въпросът е какво приемат те и кого одобряват, след като са видели  кой какво  прави. Канцлер съм за четири години. Как съм станал канцлер, зависи от най-различни динамики. Хоп – избират ме. Решаващото е дали ще бъда преизбран.  Хората изведнъж да забележат – „а, този направи това, това и това! Този го одобряваме!“ Преди това няма как да знаят какво ще направя. Разбирате ли? И в ЕС е точно същото. Естествено, съществуват елити, които имат представа как да се развият нещата. Когато получат възможност да изпълнят тази представа, ще постигнат демократично одобрение. Само че някои изобщо и не получават такава  възможност. Това е проблемът.

    Писахте романа „Столицата“ цели четири години. Харесахте ли европейските елити? Тези бюрократи, критикувани от всички.
    Исках да покажа, че и те са хора. Някои от тях са тщеславни, други амбициозни, трети мудни. Едни търсят блестяща кариера, други лесно изпадат в депресия. Има и завистливи. Но някои са направо светци, винаги готови на саможертва. Само че има една разлика между човешките същества, които витаят там, в този космос, и чиновника такъв, какъвто го познаваме в националните държави. Европейските чиновници са първите в историята, които не са полагали клетва пред държава, правителство, или система, а пред една идея. Ето по това можем дълго да размишляваме. 
    И да разберем, че ЕС е първият политически проект в историята на човечеството, в основата на чийто законодателни актове е залегнала Хартата за правата на човека. И затова трябва да се защити тази идея. И ако тук правата на човека са издигнати до основополагащ закон, аз чувствам много повече сигурност, отколкото може да ми гарантира който и да било български, унгарски или австрийски канцлер. 

    Добре! Но винаги в историята ще се намери някоя свиня, както и във Вашия роман, нали?  
    Не знам дали сте чували за поведенческия шок. Знаете, ние сме само 2% по-различни от човекоподобните маймуни. И е много интересно следното: бил е направен опит с човекоподобни маймуни. Имало две стаи. В едната държали маймуните, а в другата ги хранели. И им подавали сигнал – със звънче -  кога в съседната  стая има храна. Вратата между двете стаи обаче била много ниска. Маймуните не можели да минат през нея изправени. Тоест, ако искат да ядат, си удрят главата. И знаете ли кое е интересното?

    Кое?
    След като два пъти си удряли главата във вратата, маймуните никога повече не минавали изправени. Никога. Доказано е, че след като си удари главата два пъти, никога вече една маймуна не си държи главата изправена.    

    А хората?
    Вие удряли ли сте си главата някога в ниска врата?

    Да, сигурно.
    Да, сигурно, но въпросът е колко често. Сигурно повече от два пъти. Понякога внимавате, понякога – не. Странно е. 

    Да, странно е.
    И сега идва най-интересното. Има статистически данни. Маймуните не разбират от статистика, но хората могат да превърнат всичко в статистика. Чисто статистически, хората си удрят главата по 8 пъти в ниска врата. Някои – по двадесет пъти, други по-малко. Средностатистически по осем пъти. И си мисля, в епохата на национализма преживяхме само две световни войни. Това е една от причините да стана такъв песимист.

    Т.е. остават още шест!
    Но въпреки това не преставам да се надявам на човешкия разум. На всеки пазарен площад да крещя с пълно гърло: „Моля, замислете се! Защо да е по-добре да си националист и да имаш врагове? Като можеш да си европеец и да имаш приятели?“ На този, който ми го обясни, ще кажа веднага „От днес и аз ставам националист!“ Но е ясно, че няма такъв.



    Публикувано на 05 януари 2019