\
  • Жарко Корач: Конспирациите са чутовни глупости



    Професор Корач, какви бяха мерките при пандемията в Сърбия?   
    Подходът на властите не беше последователен. В началото имаше пресконференция с президента на Сърбия Александър Вучич и медицинския щаб. За жалост говори главно един лекар с най-меко казано, странни мнения. Подиграваше се. Това бил най-маловажният вирус в световната история. Жените имали естествена защита, да ходят в Милано на пазар – сега никой не купува, намаленията са огромни. Абе, смях!
    А след няколко дни дойдоха тежките резултати и Вучич въведе много драстични мерки. Полицейски час! Никой да не излиза от 5 следобед до май 6 сутринта. За над 65-годишните в градовете и над 70-годишните по селата бе напълно забранено да излизат от къщи. Така че възрастните бяха поставени в нещо като домашен затвор.
    Така че първо се майтапиха, а после въведоха такива драстични забрани, че възмутиха повечето сръбски граждани. Защото в пандемия очакваш от властите последователност. Във всяка страна гражданите се обръщат към властта, към лекарите или към министъра на здравеопазването или учените и чакат съвети. Тук нямаше координация. А имаше първо подигравки, след това твърде драстични забрани.

    Но вие имате поглед върху региона. Имаше ли такива, които се справяха по-добре или всички правеха едно и също?
    Да бъда честен, мерките бяха доста сходни. За мен най-добре се справи Хърватия, където имаше малък брой заразени, отчасти и Черна гора. А на Хърватия й беше много трудно, защото е туристическа страна. С други думи, затварянето на границите, хотелите, ресторантите, беше с по-тежки последствия, отколкото другаде в региона.
    Словения граничи с Италия и затова имаше най-много проблеми. Беше много застрашена от словенците, които пътуваха в Италия за работа, а след това се прибираха. Затова промени стратегията си в ход.
    За жалост Сърбия отбеляза около 10 000 заболели и 200 починали (към 21.05.), най-висок процент в региона. Лекарите да отговорят защо. Но мерките навсякъде бяха подобни.

    Дали този вирус промени политиката? Виждате ли нови разделения?
    Тежък въпрос. В Сърбия се стигна до лоши неща. Пристигна първото медицинско дарение от Китай и Вучич отиде на летището, целуна китайското знаме, сълзи проля. Ама самолетът си беше наш, а полетът беше платен от Европейския съюз! Един напълно контролиран от властта таблоид „Информер“ постави из Белград билбордове с надпис „Благодарим, братко Си“ – за китайския президент.
    ЕС реагира и дори Карл Билд написа в Туитър, че президентът на Сърбия отива на летището и плаче, когато дойде помощ от Китай. Но когато ЕС изпраща по-голяма финансова помощ, не отива на летището и нищо не казва. Обикновено Вучич хвали Русия, ама тя доста късно изпрати помощ на Сърбия, защото сега има свои, големи проблеми с коронавируса.
    Така че режимът направи политическа пропаганда срещу ЕС и в полза на Китай. От политическа гледна точка, Сърбия изпрати много лош сигнал до ЕС. Тя хвали пропагандно Китай, въпреки че, както знаете, е много спорно дали Китай навреме извести Световната здравна организация и света за тази пандемия и каква е собствената му отговорност. Не знам дали бъркам, но Сърбия май беше единствената страна в Европа, която толкова силно благодари на Китай.   
    ЕС реагира много остро. Каза: ние Ви даваме по-голяма помощ, плащаме полетите, а Вие благодарите само на Китай. Защо билбордът не е „Благодарим, ЕС! Благодарим, България! Благодарим, Румъния! Благодарим, Германия! Благодарим, Италия!“? Не. Само Китай.

    А има ли нови обществени разделения, които не приличат на досегашните?
    В началото ЕС показа недостиг на солидарност. Всеки се занимаваше със себе си и най-остро реагира Италия. Защото тя бе засегната първа. За лош късмет имаше пряка авиолиния Ухан-Милано. Плюс това италианците реагираха доста късно. Беше им трудно да затворят целия обществен живот. Знаете, че италианците са средиземноморци, обичат да излизат, да сядат, да се събират с хора.
    От проблема със солидарността се възползва Северната лига и нейният председател [Матео] Салвини, чиято популярност беше паднала силно. Сега обаче Лигата използва недостига на солидарност и вдигна голям шум в парламента, че трябва да се напусне ЕС, защото не е помогнал на Италия. Вярно е, че в началото ЕС реагира твърде бавно и всяка страна гледаше да реши проблема първо за себе си. Но това вече се промени и дори се говори, че Франция и Германия работят върху някакъв голям пакет от помощи за най-силно засегнатите от пандемията страни, най-вече Италия и донякъде Испания.
    Но до ръст на евроскептицизма се стигна. И стана ясно, че ЕС трябва много да работи, за да изгради общи принципи за реакция при подобни пандемии. За съжаление, в историята такива е имало много. През ХIV в. [по време на чумната епидемия, известна като “Черната смърт”] загива една трета от европейското население - 5 от общо 15 милиона, колкото е имало тогава в Европа. … /Киха./

    Нали не е корона?
    Не е. Алергия от полените. Сега в Белград цъфти всичко, а аз само кихам... Та имало е такива пандемии и ще има и още. Медицината не може да ги спре. Но Европа трябва да си направи изводи как да реагира солидарно, да помогне на страните, които са най-застрашени. Италия определено беше най-тежко засегната. Англия има много голям брой починали, но тя фактически излезе от ЕС. В други страни също има голям брой починали – в Испания, Франция. Германия имаше най-малко и може би трябва да се копира германския модел. Всичко това остава за разговор вътре в ЕС.
    Колкото до Сърбия, и тук малко нарасна евроскептицизмът. А властите в Сърбия, дали умишлено или не, насърчиха това. Излезе, че по време на пандемията Китай е най-големият ни приятел, защото ни изпраща помощ.

    Има ръст и на любимите ни конспиративни теории. Коя е най-смешната в Сърбия? Може сърбите да са измислили нещо по-интересно от нас.
    Ами не. И в Сърбия, и в България са все същите глупости. Знаете, цял живот се занимавам с психология. В ситуация на несигурност – война, бомбардировки, наводнения, пожари, природни бедствия - хората искат да имат повече информация. Човек естествено се пази от нещастието и иска да знае повече. Това е естествена човешка реакция. Чете повече от обикновено, за да знае как да се защити, как да се брани. И това е естествено. Когато има такива нещастия, вестниците имат много по-големи тиражи, много повече се гледа телевизия, слуша се радио. Също е естествено! И ето Ви идеалната среда за конспиративни теории!
    През ХХ в. науката разкри това. Япония напада Пърл Харбър, който е на Хаваите - близо до Западния бряг на САЩ, където е Калифорния. Тогава в Япония се появяват съобщения, че Америка е едва ли не превзета, защото флотът е унищожен и нищо вече не стои между Япония и САЩ. И че Япония ще дойде със своя флот и ще нападне. Изведнъж, американците започват да бягат от Калифорния! И двама известни психолози [Гордън] Олпърт и [Лио] Поустман започват да изследват слуховете. Това е класическо изследване. Сигурно всеки български психолог го знае. Те показват как се разпространяват слуховете.
    Днес основните конспиративни теории са две. Сигурно и в България ги има. Първо, 5G мрежата. Че пренася вируса, мори хората и това го прави Бил Гейтс. Че той иска да умрат колкото се може повече хора, за да има повече място в света за милиардерите. Защо Бил Гейтс? Според мен той е на сметка да има повече хора, за да продава повече Майкрософт, но както и да е…
    Другата конспиративна теория е за някаква фантомна ваксина с чипове. Как ще се ваксинираш с чип? Не знам… Но според конспиролозите пандемията е нарочно предизвикана, за да се внедри в хората чип, от който да печели фармакомафията. Така пишат – “фармакомафията”. Да ни ваксинират всички, да ни вградят чипове и така да ни контролират. Да умрат повече хора, а онези, които останат, да се превърнат в опитни зайчета.
    С това не можете да се преборите. Говорят го и хора с академични звания и висше образование. Още по-лошо, с медицинско! Получават голяма публичност. Това ще нанесе големи щети на вярата в здравната система и в науката. Защото това са чутовни глупости. Но ето, във Войводина хора не дават да поставят 5G мрежа. Хвърлят камъни по работниците. Това е.

    Вие като психолог къде виждате следа от вируса в душите?
    Да се разберем. Пандемията е възможност да умреш. Страхът от смъртта е с нас! Американският класик в психологията от ХIХ в. Уилям Джеймс го описва като гнилата сърцевина на ябълката. Този страх съществува винаги. Всички се боим от смъртта, защото знаем, че никой не живее вечно. При тази пандемия не става въпрос за здравето. Става въпрос, че можете да умрете! Че могат да умрат децата Ви, родителите, най-добрите Ви приятели. Страхът е нормален. По принцип епидемиите водят до смърт. Може да е много смърт, както с испанския грип през Първата световна. Както знаете, от него са починали повече хора, отколкото от военните действия. Днес се смята, че са починали около 10 милиона души и то навсякъде, включително в Америка. Този страх остави някаква следа и днес.
    Да, сега животът ще се завърне. Не се съмнявам, че в София хората вече седят по заведенията. Това е една симпатична особеност на хората на Балканите – че обичат да си дружат… Хората вече няма да мислят много за вируса. Рядко някой ще носи маска. Но ще остане и мисълта, че сме крехки и слаби и че не можем да се преборим с отреденото ни от природата.
    Да, известен страх ще остане. Дали той ще засили вярата в медицината? Защото в Сърбия, сигурно и в България, антиваксърите са много агресивни… Не знам… Дали хората ще се ваксинират повече, ще се пазят повече, ще си мият ръцете по-често, ще се грижат повече за здравето си? Ще видим. Не мога да кажа днес.
    Да кажа обаче за възрастните. Аз бях от онези със забрана за излизане. Един месец не можех изобщо да изляза! Друго е да имаш двор, ама аз живея в града. И в мен остана гадното чувство, че ако сте над 65, не сте нужен. Един вид, правим всичко, за да Ви защитим - но тъй като най-тежко боледуват и най-много умират възрастните, те да не окупират болниците, за да остане място за по-младите. Гадно послание! Вашите зрители под 50-55 г. ще го разберат трудно. Сякаш при криза младите имат предимство.
    Аз за първи път се сблъсквам с подобно послание и се чувствам много зле.  Цял живот работиш за обществото като обущар, професор или лекар. А когато навършиш години, същото това общество ти заявява, както казват американците, so sorry! Повече ни е грижа за младите, отколкото за теб. Е, на мен ми се обаждаха по-млади колеги от факултета, мои бивши студенти. Питаха с какво да ми помогнат. Много е хубаво, че не са забравили преподавателите. Но обществото ми каза: Стой си вкъщи! Ако излезеш, ще се заразиш. И ще изместиш в болницата някой по-млад. Сурово послание.

    Все пак, след 100 години учебниците ще опишат срещата между коронавируса и Балканите. Какво ще бъде заглавието?
    Веднъж прочетох това: „Историята е учител на живота. Но трудно се намират ученици.“ Ние, балканците, сме лоши ученици за своята сложна и тежка история. Ама сега заглавието ще бъде – този път, по рядко изключение, Балканите бяха същите като останалата Европа.

    Проф. Жарко Корач (род. 1947) е сръбски политик и психолог, дългогодишен преподавател във Философския факултет на Университета в Белград. Влиза в политиката като опонент на Слободан Милошевич. Когато през 2000 Милошевич е свален, Корач влиза в правителството като вицепремиер. След убийството на Зоран Джинджич става и.д. премиер за два дни. В момента е депутат от опозицията.

     
    Публикувано на 25 май 2020