\
  • Калоян Махлянов - Котоошу: Сам не можеш да направиш нищо



    Той превзе сумото и се прочу като Кото-ошу.  Сега японците му викат Наруто-Ояката. Едното е треньорското, а другото – учителското му име. С него и с треньора му разговарях и през 2004 г., в неговата школа по сумо Садогатаке-бея, близо до Токио. Днес Калоян Махлянов стана първият чужденец, създал собствена школа по сумо в Япония.


    То е може би едно от най- големите решения в живота ми.

    Защо?

    Когато спрях със спортната си кариера, оттам нататък животът има много възможности. Едната от тях беше да се прибера в България. Друга – да остана там, да стана треньор. След това – да отворя школа. Най- лесното беше да се прибера в България. Но никога не съм избирал лесния път. Родих се, отраснах в България. Но след това, на 19 години заминах в Япония, там израснах като човек. Много получих от сумото. И стигнах до решението, че мога да дам много повече на сумото, да го развия в Япония. 


    Преди 15 години той беше млад и на върха на славата си. А неговият треньор Кумегава твърдеше, че е прекрасен борец. Японците, особено японките, харесваха Котоошу. 21-годишен, висок два метра и четири сантиметра, той нямаше традиционното сумо коремче и разчиташе повече на техника, сила, ум и изненада. “Ошу” значи “Европа”, а “Кото” е общо име за всички борци от неговата тогавашна школа. Обявяваха го така: “Котоошу, Търново, България”.


    А хората още ли Ви спират на улицата в Япония?
    Да, случва се още.  

    Като се върнете назад, коя е най- голямата ви победа? 
    Няма малка победа, няма голяма победа. Всичките победи са големи.   

    Кой момент никога няма да забравите? 
    Най-емоционалният беше денят, в който се качих в самолета, с еднопосочен билет за Япония. 

    С какво ви изненада Япония тогава, с нещо неприятно или приятно?
    Неприятно нямаше. Всичко беше много труд, много подчинение, много бой с пръчки. Но имах цел, която си бях поставил. И се стремях към нея.


    През 2004 видях с очите си, че в света на сумо няма леко. Един млад, дебеличък борец ядеше бой от по-големите, защото не се стараеше достатъчно. Но Калоян имаше предимство. В България бе учил борба в Спортната академия, тренирал заедно със сумистите и опитал сумото от любопитство.

     

    Гладни студентски години бяха. Трябваше да работя и да уча, и да тренирам, за да се издържам… За нищо не съжалявам. Благодарение на тази подготовка, която имах тук, успях да отида в Япония.

    После дошъл в Япония и видял истината – начало на тренировките в 5 часа сутринта, работа, лишения. Преди 15 години неговият треньор бе прям:  „Трябва да бъдеш готов да приемеш всичко от учителите и от по-старшите – ама наистина всичко. Така се учи“. Още тогава Котоошу знаеше: „Няма лесно, както и да го погледнеш. Стискам зъби и вървя напред“.

     

    Ето, представете си малко дете, което се възхищава от вашите успехи. Какво ще му кажете? 
    Трябва да пожертва всичко, което има, за да успее. Нищо не става наполовина. Или го правиш всичко с цялата енергия, с всичко, което имаш, или не правиш нищо. В големия спорт се искат големи жертви, за да постигнеш големи неща.

    Вие кое най- много пожертвахте?
    Младостта си. 

    Не си поживяхте?
    Не. В моя живот няма никакъв спомен, защото е било само тежко, трудно. И може би заради това не искам да си го спомням.

    А коя е най-голямата ви отплата? 
    Уважението. Уважават спортистите. Особено японците, защото сумото за тях не е само спорт, то е и традиция. Всеки един човек, като те гледа, те гледа с уважение, с респект. Това го няма никъде другаде по света.

    Какво открихте, приличат ли си, българите и японците по нещо?
    Не. Абсолютно. Ние сме силни като личности. Но единично. Най-много двама. Трима станат ли, ще излезе предател. Това са българите. С извинение. Докато японците колкото са повече, толкова са по-голям колектив. Като единици не са кой знае какво. Но като колектив няма кой да ги победи.  Това е най-голямата разлика между България и Япония.

    Преди 15-на години  ми казахте, че се чувствате половин японец, сега чувствате ли се цял японец?
    Никога не мога да стана цял японец. България ме е родила, отгледала ме е. Но с времето свикваш с тяхната култура, с техния начин на мислене. Потопяваш се в техния свят.

    Вие станахте ли по- колективистичен? По същата логика… Станахте ли по-отборен?
    Много ме научи спортът. Защото сам човек, не може да успее никъде. С извинение, само в тоалетната може да си сам. Винаги трябва някой, хора, които те поддържат, подкрепят. Сам никой не може да направи нищо.

    Коя е най- силната японска черта по света освен колективността и отборността?
    Специализират се в едно нещо. Стават специалисти там. А българите, от всичко знаят. И от всичко по малко.

    Специалисти по всичко.
    Да. Специалисти по всичко. Всеки може да работи всичко, но накрая нищо.

    От дистанцията на хиляди километри, какво не разбирате в България? 
    Защо другите държави прогресират, а ние стоим все на едно и също място.

    Така ли изглежда отстрани?
    Така изглежда отстрани. Защо винаги сме на дъното на Европа? Демокрация 30 години, а нищо не се е променило.

    Вие как си отговаряте на такъв един въпрос?
    Това може да го говорим до утре.


    Понякога му става мъчно за България, когато се чуе с родителите. Съжалява само, че не е станал йокодзуна, велик шампион. Нямало кой да го напътства. Но сега има мечта.


    Да направя сумист с по-големи постижения от мен.

    Наистина ли го искате?
    Да. Ако не го искам, нямаше да отворя школа.

    Защото хората понякога са егоисти. И целенасочено не искат някой да стане по-голям от тях.
    Не. Това е българският егоизъм. Аз искам да направя човек, който да ме надмине. Тогава ще ме оценят не само като спортист, а и като треньор. Това е лошото: вместо да гледаш някой успял човек, как е успял, какво е направил, ти се мъчиш да го дърпаш обратно при теб. Е, това е лошото.

    Но Вие не искате да сте така.
    Аз не искам да съм така.

    Ами да Ви го пожелаем тогава.
    Благодаря.

     

    Калоян Махлянов – Котоощу или Наруто – Ояката - звезда на сумото, сега треньор и собственик на школа.



    Публикувано на 02 дек 2019