ПУБЛИКАЦИИ

Сподели

Проф. Умберто Галимберти: Светът е пълен с диктатори, а ние все кроим планове за демокрация



Кой е най-опасният мит на нашето време?
Има два. Единият са парите. Те станаха символичен генератор на всички стойности. Изкуството се превръща в изкуство, когато се появи на пазара и започне да се продава. В противен случай не е изкуство, а само индивидуален израз. Вторият мит е техниката. Хората продължават да си мислят, че тя е инструмент в човешките ръце. Вече не е така. Тя се превърна в действащ субект на историята. А пък хората са се превърнали в служители на техническите апарати. Тази трансформация е добре формулирана още Хегел, който през 1807 пише: „Когато едно явление нарасне количествено, се случва не просто количественото увеличаване на явлението, а радикална качествена промяна на околната среда”. Ако стане земетресение с магнитуд 2 по скалата на Меркали, ние дори не го забелязваме. Ако обаче е с магнитуд 9, предишният пейзаж вече го няма. Техниката се е развила дотам, че вече не е инструмент в човешките ръце, а действащ субект на историята. А човекът е станал неин служител.

Техниката е мит! А можем ли да живеем без митове?
Под думата “техника” аз нямам пред вид технологията: този микрофон, или онази камера. Техниката има своя рационалност, своя логика, която предвижда максимално постигане на цели с минимална употреба на средства. Т.е. чиста рационалност. А човекът е ирационален. Защото човекът обича, изживява любовта, преживява болката, живее с въображение, с мечти, все ирационални неща. От гледна точка на техниката тези неща трябва да бъдат отстранени. Когато кажа: „Обичам те”, изречението е пределно ясно. Тук разговорът би трябвало да приключи от гледна точка на техническото мислене. Всички останали думи са излишни. Те са в повече и са нещо, което не може да бъде кодифицирано.

“Технологиите и мрежите ни правят свободни”. Това не е ли също мит?
Техниката си казва думата и в обществото. Ако нямам мобилен телефон и компютър, ми липсват не просто два технически инструмента, липсва ми обществото! Изключен съм от общуването. Общуването става през мрежите и ако аз нямам техните инструменти, съм извън обществото. И именно в тази посока трябва да мислим! Защото техниката работи извън своята област. Тя ми налага начин на мислене и чувстване. Тя решава, премахва или трансформира категориите “време” и “пространство”, за които Кант беше казал, че са априорно присъщи за човека. Тези понятия се променят. Ако не ми върнете телефонното обаждане веднага, изпитвам нарастваща тревога. Т.е. човек се трансформира радикално. И въпросът е не какво можем да направим с техниката, а какво техниката може да направи с нас.

Младите по-щастливи ли са без Бог, но с Фейсбук?
По-скоро са нещастни; това виждам. Но трагедията е, че даже не знаят какво ги мъчи. Емоционално неграмотни са, не познават чувствата. Никой не ги е учил на това. Дори не могат да назоват вида на болката си. Изпитват я, но не знаят каква е формата ѝ и така се оказват в една много тежка ситуация. Плюс това имат и културологичен проблем: отнехме им бъдещето! За тях бъдещето вече не е обещание, а заплаха, неяснота. А когато бъдещето е непредвидимо, не може да служи като мотивация. Защо да се напрягам? Даже, защо да живея? В Италия се самоубиват 400 студенти на година! Италианска Швейцария надмина Швеция и Япония по младежки самоубийства. Така че не са добре младите. Изживяват нихилизма, който Ницше пророчески предрече още преди 150 г., определяйки го като “липса на цел”. Не виждам бъдещето си. Защо да полагам усилия? За какво да живея? Всички ценности се обезценяват. Ето това е положението днес.

И докъде ще го докараме?
С този младежки нихилизъм ли?

Да, за който написахте книга.
Къде е проблемът? Младежите са в силата си и го знаят. Телата им са здрави, излъчват красота. Така че вярно е: младите наистина искат да стават само адреналинки и футболисти. Само че вижте! Развиват сексуалността си на 12, 13, 14 г., а раждат едва на 30, 35. Има голяма дупка, голям интервал! Да погледнем ума: от 15 до 30 г. най-добре генерираш идеи. Айнщайн е открил великата си формула на 24. Моцарт на 13 е свирил пред папи и императори. А Бил Гейтс, а обвиняваният днес господар на Фейсбук: колко млади започват! Леопарди пише “Безкрайност” на 21. Пикът на съзидателността! Математикът измисля теореми до 30 г., след това става професор. Факт е, че математиците не получават Нобелова награда, защото са прекалено млади. Така че ако не използваме биологично най-силната, сексуално най-активната и идейно най-продуктивната част от живота, какво общество да очакваме?

Може би младите не си задават въпроса за смъртта сериозно.
Да, те често играят тази игра. Донякъде от младежка дързост, заради търсенето на риска, а и заради депресията. Когато нямаш пред себе си бъдеще, се депресираш. А после стигаш до крайни жестове, до смърт.

Вие сте психоаналитик. Кои от световните лидери биха могли да са ви пациенти?
Ами бих казал, всички! Като почнем от Тръмп, който е запазена марка луд. Откровено луд! Меркел е мъдра. Но нейната мъдрост се състои в това да си навлича проблеми. Путин е фашист, диктатор. И в Китай има диктатура. Светът е пълен с диктатори, а ние все кроим планове за демокрация. Направо не знам! А, Путин е и параноик. Параноиците искат да контролират всичко. И когато нещо им убягва, си мислят, че са преследвани.

И какво се оказва, че ни управляват болни хора?
Да, и не отсега. Английският крал Джордж III например е бил абсолютно луд, а е управлявал Англия 44 години. Никакъв проблем! Обаче елитите се чувстват по-добре, когато управникът е луд. Защото лудия го баламосват и управляват други.

Дали и това не е мит? Че ни управляват болни хора…
“Болни” са тези, които нямат понятие от света. Да вземем Близкия изток. Буш тръгва на война… Ама учил ли си поне малко антропология? Знаеш ли кои са арабите? Разбрал ли си какво представляват, или не? Или пък, когато разделихме Близкия изток с линия и пергел в края на Първата световна! Създадохме геометрични граници на държавите, без изобщо да вземем предвид културните, религиозни и етнически различия! То си беше ясно: заложихме буре с барут. Но го направихме ние – западните хора, които си въобразяваме, че сме най-интелигентните на този свят.

А коя е голямата болка на народите?
Огромната мизерия и бедност! И то съвсем материална: Глад, жажда. Миграционна вълна нямаше да има, ако нямаше глад, жажда, смърт. Но нека си го кажем ясно! Ние, западните хора (а под “западни” разбираме Европа и Северна Америка), имаме нужда от 80% от земните ресурси, за да поддържаме този стандарт на живот. А другите 7 милиарда да се задоволят с 20%! Тези неща не ги казвам аз, казва ги ПРООН, програмата на Обединените нации за развитие. Подобно неравновесие не може да кара вечно. И на чий гръб се развиваме? Африка например все я ограбват. Сега там навлязоха китайците – и те да ограбват суровините ѝ. Въобще…земята се върти около слънцето, нали? От Изток на Запад. Сега се връща на Изток. През 18 век Китай е бил най-голямата сила в света. И пак ще стане.

Вижте колко интересно: съдбата на Вашата Италия зависи от един комик, Бепе Грило. Това какво показва?
Ами на Италия ѝ харесва да бъде управлявана от комици. Началото го постави Берлускони; той е пял френски шансони по круизните кораби, за да забавлява хората. Това е работил! Е така стигнахме до Бепе Грило. Грило има своята си интелигентност, но Петте звезди… Аз попитах един комик – Стефано Бени, който е и известен писател: „Какво мислиш за Бепе Грило”? А той ми отговори: „Бепе Грило е мой приятел. Защото ние, като комици, сме приятели. Като цяло е почтен, но има само един дефект, че е „сциентолог”. И структурата на Петте звезди е „сциентологична”. С Казаледжо, който издава заповеди. Всеки е равен на другия, но някой е по-равен от всички останали. А тази структура е характерна за сциентолозите, за сектите. Това си е една секта. Но с едно предимство: толкова е млада и неорганизирана, че не е толкова опасна, колкото Северната лига.

Но трябва ли непременно да осъдим популистите? Те какво са: болестта, симптомът, или лекарството на днешното общество?
Популистите яхват народния гняв. Но не дават рецепта, нито лек, защото не могат да предложат каквото и да било. Какво се случи в Италия? Защо спечелиха популистите? Защото Европа ни изостави сами да се оправяме с имиграцията. А тя цялата се стича в Италия. И този емигрантски ексцес предизвика негодувание, което Лигата много добре съумя да обере, дотам че да стане, заедно с Берлускони, основната печеливша коалиция. Така се зародиха и анти-европейските настроения. Все едно, че ако останем сами и отново се превърнем в предишната Италия, ще бъдем по-способни, щастливи и доволни. Все едно, че никога не е имало глобализация, не са се създали обединени пазари! Ето това е мизерията на двата популизма – единият на Петте звезди, другият на Лигата.

Популизъм срещу популизъм…
Да, това са два различни популизма. Защото Петте звезди искат да раздават заплати на всички – и на онези, които не работят. А при Лигата - пълна нула. Те пък искат да се намалят данъците на бизнеса на 15%. В Италия данъците са 44%. И никой не прави и стъпка по-напред и да поразсъждава малко. Когато подаряваш пари на безработните или намаляваш данъците на бизнеса, как ще го направиш? Като генерираш публичен дълг. А кой ще го плаща този публичен дълг? Ние с данъците, нали? Ами, няма друг начин. Не ми е ясно как не стигат до тази мисъл.

Защо е непопулярно да си оптимист в днешно време?
Мен често ме обвиняват в песимизъм.

Затова Ви питам.
Просто хората не искат да видят реалността. И знаете ли защо? Всички ние на Запад сме християни. А християнството е привнесло в западната култура плашещ оптимизъм. Разделило е времето на три: Миналото е зло, настоящето е изкупление, Бъдещето е спасение. Науката е изцяло християнска. Миналото е невежество, отрицание. Настоящето – това са научните изследвания, Бъдещето е прогрес. Маркс също мисли като християнин: Миналото е социална несправедливост, настоящето взривява противоречията – то е капитализъм, а бъдещето носи справедливост на земята. Бъдещето е винаги добро. При Фройд също – травмите и неврозите принадлежат на миналото, след това идва анализ и оздравяване. Пак същата схема. Бъдещето е винаги положително. Заради християнската ни душа и действията ни са християнски, мисля аз, който не съм християнин, защото съм повлиян от гръцката философия. Та когато папа Бенедикт искаше Европа да припознае християнските си корени, казах: “О, не само корените! И стъблото, и клоните, и листата, и плодовете… всичко е християнско на Запад!” Защото вярваме, че Бъдещето ще разреши всички проблеми! Но това не е вярно! Не е! Един от моите учители – Карл Ясперс, велик психиатър на ХХ в. - ми казваше: “Скъпо момче, запомни: човечеството не винаги върви напред, към прогреса! Понякога се връща назад.” И мисля, че ние сме във фаза на сериозно връщане назад.

Може би точно това е реализмът - без Бог, но с Фейсбук…
Ами, без Бог относително. За младите хора това не е проблем. Аз съм събирал техни писма и когато говорят за Бог, то се усеща: това не е никакъв проблем за тях. Много по-важни са земните проблеми.

Как гледате на днешния сблъсък между Русия и Запада?
Русия винаги е противоречива в отношението си към Запада. Защото от една страна тя носи душа по същество европейска, или поне до Урал. От друга обаче Русия си е Русия - най-великата сила, географски най-голямата, най-значимата в света. Проблемът е, че Русия трябва тепърва да стигне до разбирането за демокрация. Защото първо е имала царе, след това комунистически диктатори, сега има нов цар, който се казва Путин. Демокрацията е абсолютна формалност. Изглежда, че този народ не може да живее без някой силен човек, който да го управлява с твърда ръка 10, 15, 20 години. Този народ, който иначе е създал прекрасни романи, има много интересни открития в психологията, в политиката остава назад. Като че ли обществото е инфантилно и има нужда от шеф.

А виждате ли възможност за нов конфликт? За война?
Между Русия и Америка? Не мисля. Струва ми се, че и двете страни си дават сметка, че е прекалено опасно. Защото войната вече не се води с мечове и стрели. Сега имаме атомни бомби.

А има ли щастливи народи? Дори американците май не са…
Не, не, не! Ще ви разкажа една история. Преди години тръгвам за конгрес по психология в Маракеш. На Централната гара в Милано (откъдето тръгва влакът за летище Малпенса) гледам хората идват на работа. Тъжни, уморени, изхабени лица, още в 8 сутринта. Кацам в Мароко в 5 следобед и какво да видя – целият град празнува, та до полунощ. Помислих, че има някакъв празник. Но и следващите дни - същото. Всеки ден - празник. Е, питам тогава: Кой е по-щастлив? Ние, западните хора, уморени още от сутринта? Или те, които танцуват до полунощ, въпреки че са много по-бедни от нас…

Май бедните са по-щастливи…
Най-вероятно. Те са по-солидарни! И си имат повече доверие. А ние сме се затворили в апартаментите си. И когато нещо не е наред, дори вече не знаем с кого да го споделим, за да се утешим.

Проф.Умберто Галимберти е италиански философ, психоаналитик и коментатор

Content Management Powered by UTF-8 CuteNews